Повишаването на стреса провокира значителни покачвания в производството на хормона грелин, който ни предпазва от въпросния стрес. Но в същото време, увеличава и чувството на глад.
Проявява се и обратния механизъм: когато гладуваме, се увеличават нивата на грелина и сме предпазени от стреса.
Грелинът е хормон, свързан с апетита и растежа, но също и с нивата на стрес, тъй като при повишаване на въпросните нива, се увеличава концентрацията на хормона, който ни предпазва от стрес. Когато ефектът от него стане хроничен, започват тревожността и депресиите.
Връзката между стрес и напълняване, за която подозираха учените дълго време, беше изяснена благодарение на интересно изследване на учени от САЩ.
В изследването група плъхове били хранени с малко храна в продължение на десет дни, което повишило четири пъти нивата на грелина. Симптомите на тревожност и депресия не били ярко изразени, като при групата, която била хранене нормално. Учените установили, че хормонът на глада би могъл да действа като антидепресант.
Грелинът не само предава на мозъка сигнала за глад, но и координира отговора на стреса и е свързан с настроението. Ако може да се блокира този хормон, ще се анулира усещането за глад на мозъка, но пък човек ще стане по- нервен.
В ситуация на продължителен стрес, се повишават значително нивата на грелина, като механизъм за защита от стреса, но неприятният страничен ефект е повишаването на глада. Оттук познатата връзка между грелина и напълняването, която отговора на популярното твърдение, че „яде от нерви“.
Ако имаме проблеми с наднорменото тегло, и установим, че ядем повече в ситуации на стрес, трябва да избягваме подобни ситуации.
Вашият коментар