Още през тридесетте години на миналия век възникна хипотезата, че ученето на чужди езици има пряка връзка с теглото и въобще със здравето на хората. В резултат на задълбочени изследвания тогава установили, че изучаването на определени езици до голям степен може да замести усилията хвърлени за отслабване.
Почти век след безценното откритие на своите предшественици, американецът Кейт Чен реши да доразвие и финализира тяхната теория за отслабване. Последните две години от живота си той посвети за изследване, разделяйки езиците на два основни типа: с фиксирано и нефиксирано бъдещо време. Първия тип са тези, при които лесно се прави разлика между настояще и бъдеще. Нефиксираните са тези, при които изрично трябва да се уточни кога се върши или ще се върши действието.
След обработка на крайните резултати от теста, Чен изнесе нова, подобрена хипотеза, според която владеещите нефиксирани езици трябва да бъдат по – отговорни към своето собствено бъдеще. Това се дължи на факта, че думите им за настоящето съвсем спокойно могат да бъдат причислени към бъдещето и следователно трябва да бъдат доста по – внимателни какво казват.
В тази връзка ученето на немски, финландски и естонски езици, които са с нефиксирано бъдещо време, може да спести много трудности на хората, които се занимават с тях. За сравнение – 30 % от учащите немски пушат по – малко от останалите, 29 % правят повече физически упражнения за отслабване, а страдащите от затлъстяване са цели 13 % по – малко.
„Уточнявам, че езикът е само един от факторите касаещи здравословното отслабване и кондицията на човека. Но успяхме да докажем, че начинът по който се възприема бъдещето играе сериозна роля в живота”, обобщава Чен.
