Много хора свеждат проблема със затлъстяването до простото уравнение: приети калории – изразходени калории= теглото ни. Т.е., ако ядем повече калории, отколкото изразходваме, напълняваме. В обратния случай, отслабваме.

Но нещата не са толкова прости, защото не всички калории водят до еднакво напълняване. Все повече експерти посочват като основен виновник за напълняването не мазнините, а въглехидратите. Най- вече тези с висок гликемичен индекс.

Мазнините са набедени за храни, от които най- много се напълнява, заради количеството калории, които съдържат. 1 грам мазнина съдържа 9 калории. Затова, в продължение на десетилетия специалистите по хранене тотално ги отричаха и ни съветваха да не ги ядем. Но нещата се променихе.

Днес знаем, че калории, които съдържа една храна, не е единственото важно нещо. Процесът на храносмилане е сложен, още повече механизмът за регулиране на апетита, тъй като от него зависи дали ще ядем повече или не. Друг фактор, който определя апетита, е нивото на кръвната захар. Когато спадне под определени нива, повече ни се яде.

Ето тук въглехидратите, най- вече тези с висок гликемичен индекс, могат да са по- опасни от мазнините, които съдържат двойно повече калории от въглехидратите. Гликемичният индекс на храните определя нивата на глюкозата в кръвта преди следващото хранене.

Храните с висок гликемичен индекс (рафинирано брашно, картофи, захар) бързо я повишават, което води до засилено производство на инсулин. А той пък ще превърне излишната глюкоза в чиста мазнина. Но след 2- 3 часа рязко спадат нивата на глюкозата в кръвта, затова чувстваме силен глад и ядем отново. Затова се напълнява от храните с висок гликемичен индекс.

Обратното, храните с нисък гликемичен индекс (бобови, плодове, пълнозърнести) се асимилират по- бавно. Не предизвикват бързо покачване на глюкозата, затова не се произвежда толкова инсулин, а глюкозата в кръвта е стабилна в продължение на часове.