Популярно е вярването, че има хора, които много ядат, а не напълняват, и обратното, че има хора, които малко ядат, а напълняват. Въпреки че има хора, които използват това твърдение, за да оправдаят апетита си, в повечето случаи има нещо вярно. Причините са поне две: различията в основния метаболизъм и натрупващия генотип. Но може да има и друга.
Отслабването и напълняването зависят от броя на приетите калории и изразходените. Мазнините, които натрупваме, не са нищо повече от енергийна резерва. Но личностните особености усложняват нещата.
Първата основна разлика е базисният метаболизъм, който е минималното количество енергия, което изразходваме за жизнените процеси на тялото: дишане, биене на сърцето, действие на органите и пр. Това е необходимата енергия, когато сме в абсолютен покой, но зависи от фактори, като възраст, пол, височина, тегло, стрес и пр.
Относително малки различия в базисния метаболизъм на два организма, могат да се окажат много важни, тъй като въпросният метаболизъм е 55 – 70% от общата енергийна консумация, а 30 – 45% се отнасят за физическата активност и производството на топлина.
Друга разлика е спестяващия генотип, т.е., генетичното предразполагане към пестене на енергия и натрупването й под формата на мазнини. Поглъщането на храната определя присъствието на глюкоза в кръвта. Има организми, които хранят в изобилие определени клетки, като мускулните, като така почти не остава енергия, за да се натрупва под формата на мазнини. Други пък развиват „способността“ да хранят въпросните клетки и да натрупват излишната енергия като мазнина.
В продължение на хиляди години този генотип е ясна тенденция на еволюцията. През периоди на недостиг на храна , хората със спестовен генотип, имат повече мазнина, за да оцелеят. Но в съвременното развито общество, този генотип вече не е предимство. Но дори да имате такъв генотип, е напълно възможно да отслабнем.
Вашият коментар